وَنَادَىٰ

نُوحٞ

رَّبَّهُۥ

فَقَالَ

رَبِّ

إِنَّ

ٱبۡنِي

مِنۡ

أَهۡلِي

وَإِنَّ

وَعۡدَكَ

ٱلۡحَقُّ

وَأَنتَ

أَحۡكَمُ

ٱلۡحَٰكِمِينَ

٤٥

И позова Нух своя Господ, и рече: “Господи, синът ми е от моето семейство. Твоето обещание винаги е истина. Ти си Най-мъдрият Съдник.”