وَأَقۡسَمُواْ

بِٱللَّهِ

جَهۡدَ

أَيۡمَٰنِهِمۡ

لَئِن

جَآءَهُمۡ

نَذِيرٞ

لَّيَكُونُنَّ

أَهۡدَىٰ

مِنۡ

إِحۡدَى

ٱلۡأُمَمِۖ

فَلَمَّا

جَآءَهُمۡ

نَذِيرٞ

مَّا

زَادَهُمۡ

إِلَّا

نُفُورًا

٤٢

И се вричаха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях предупредител, непременно ще следват неговото напътствие повече от всяка друга общност. А когато дойде при тях [Мухаммад като] предупредител, това само увеличи тяхното отвращение,