27. Surah An-Naml, Bulgarian Translation

напътствие и блага вест за вярващите,

които отслужват молитвата и дават милостинята закат, и за отвъдния живот са убедени.

На онези, които не вярват в отвъдния живот, разкрасихме делата им и те се лутат.

За тези е лошото мъчение и те в отвъдния живот са най-губещите.

Наистина Коранът ти се дава [о, Мухаммад] от премъдър, всезнаещ.

Муса рече на семейството си: “Забелязах огън. Ще ви донеса оттам вест или ще ви донеса главня, за да се сгреете!”

И когато стигна там, бе призован: “Благословен да бъде този при огъня и тези край него! Пречист е Аллах, Господът на световете!

О, Муса, Аз съм Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.

Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да поглежда назад. “О, Муса, не се страхувай! Не се страхуват при Мен пратениците,

а ако някой е угнетил, после е заменил злото с добро - Аз съм опрощаващ, милосърден.

И пъхни ръката си в джоба, ще я извадиш сияйнобяла, без да я е засегнала болест - от деветте знамения за Фараона и неговите хора. Те са нечестиви хора.”

И когато Нашите знамения дойдоха при тях очевидни, рекоха: “Това е явна магия.”

И ги отрекоха с гнет и надменност, въпреки че душите им се убедиха в тях. Виж какъв е краят на сеещите развала!

И дадохме на Дауд и Сулайман знание, и рекоха: “Слава на Аллах, Който ни предпочете пред мнозина от Своите вярващи раби!”

И Сулайман наследи [пророчеството от] Дауд, и рече: “О, хора, бяхме научени на говора на птиците и ни се даде от всяко нещо. Това е явната благодат.”

И бяха събрани за Сулайман воините му от джинове, хора и птици под строй.

Когато пристигнаха в Долината на мравките, една мравка рече: “О, мравки, влезте в жилищата си, за да не ви премажат Сулайман и воините му, без да усетят!”

Той се засмя на словата й, рече: “Господи мой, отреди ми да бъда признателен за дара, който Ти дари на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш, и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!”

И направи той преглед на птиците, и рече: “Защо не виждам папуняка, или го няма?

Ще го мъча със сурово мъчение или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.”

Но [папунякът] не се забави дълго и рече: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба сигурна вест.

Намерих една жена, която ги управлява. Всичко й е дадено и има велик трон.

Заварих нея и народа й да се покланят на слънцето, а не на Аллах, и сатаната е разкрасил за тях делата им, и така ги е заблудил, и те не са напътени

да се покланят на Аллах, Който изважда скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и какво разкривате.

Аллах! Няма друг бог освен Него - Господа на великия Трон!”

Рече [Сулайман]: “Ще видим истина ли говориш или си лъжец.

Върви с това мое послание и им го спусни, после се отдръпни от тях и виж какво ще отговорят!”

Рече тя: “О, знатни, спуснато ми бе достопочтено послание.

То е от Сулайман и е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Не се възгордявайте и елате при мен отдадени на Аллах!”

Рече тя: “О, знатни, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие.”

Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ. А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!”

Рече тя: “Царете, когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така ще постъпят.

Ще им изпратя подарък и ще видя с какво ще се върнат пратениците.”

И когато дойдоха при Сулайман, той рече: “Нима ще ми помогнете с имот? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате.

Върни се [водачо] при тях! И ще отидем там с войски, за които нямат сили, и ще ги прогоним оттам унизени и жалки.”

И рече: “О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен отдадени на Аллах?”

Исполин от джиновете рече: “Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Имам сила за това и съм достоен за доверие.”

Един, който имаше знание от Писанието, рече: “Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.” И когато [Сулайман] видя трона при себе си, рече: “Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен. Който е признателен, той е признателен за себе си. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, прещедър.”

Рече: “Преобразете за нея трона й, да видим дали тя ще го познае, или не!”

И когато тя дойде, бе казано: “Такъв ли е твоят трон?” Рече тя: “Прилича на него.” [Сулайман си каза:] “Знанието ни бе дарено преди нея и бяхме отдадени на Аллах.”