فَلَمَّا

جَاوَزَا

قَالَ

لِفَتَىٰهُ

ءَاتِنَا

غَدَآءَنَا

لَقَدۡ

لَقِينَا

مِن

سَفَرِنَا

هَٰذَا

نَصَبٗا

٦٢

И когато се отдалечиха, той рече на слугата си: “Дай ни [рибата] за нашия обед! Усетихме изтощение от това наше пътуване.”