وَحَآجَّهُۥ

قَوۡمُهُۥۚ

قَالَ

أَتُحَٰٓجُّوٓنِّي

فِي

ٱللَّهِ

وَقَدۡ

هَدَىٰنِۚ

وَلَآ

أَخَافُ

مَا

تُشۡرِكُونَ

بِهِۦٓ

إِلَّآ

أَن

يَشَآءَ

رَبِّي

شَيۡـٔٗاۚ

وَسِعَ

رَبِّي

كُلَّ

شَيۡءٍ

عِلۡمًاۚ

أَفَلَا

تَتَذَكَّرُونَ

٨٠

И го оспорваше неговият народ. Рече: “Нима ме оспорвате за Аллах, след като Той ме напъти? Не ме е страх от онова, което съдружавате с Него, освен ако моят Господ не пожелае друго. Моят Господ обгръща със знание всяко нещо. Не ще ли си припомните?